Превръщането на устата на дракона във врата към градината изразява символично това, че гробът е затвор, който носи самота, забрава, сиротност, теснота. За заблудените и деспотите той е като стомаха на дракона, ала за вярващите и последователите на Корана е като врата, разтворила двери от тъмницата на земния живот към Градината на вечността, от арената на изпитанията – към Райската градина, от земните притеснения – към милосърдиетона Всемилостивия.

Превръщането на кръвожадния лъв в покорен кон и в приветлив слуга е знак,че за заблудените смъртта е болезнена вечна раздяла с всички любими хора, влизане от лъжовна земна градина в самотата на уединената тъмница на гроба и изгубване в далечна пустиня. А за последователите на напътствиетои последователите на Корана това е пътуване към отвъдния свят, възможност да се срещнат с любимите хора и старите приятели, да влязат в истинскатародина и в жилищата на вечното щастие, щедра покана да пристъпят от тъмницата на земния живот към Райските градини, очакване да получат отплатата за богослуженето в израз на благосклонност от Всемилостивия, Милосърдния, освобождаване от повинностите на живота и взимане на отпуск за почивка от служенето през него, обявяване, че е дошъл краят на богопоклонническите задължения и на изпитите, свързани с обучението и инструкциите.

От всичко това заключаваме:
че всеки, който превръща тленния живот в своя цел, ще бъде в Ада и реално, и духовно, дори ако външно тъне в най-изискано блаженство;

че всеки, който се е отправил към вековечния живот и се е устремил към него сериозно и всеотдайно, ще спечели щастието на двата дома и е достоен за тях. Дори ако земният му път е злощастен и тежък, той ще го вижда като сладък и приятен, ще го вижда като чакалня за свояРай, ще го понася и ще благодари на своя Господ, когато се потапя в бездната на търпението.




Превръщането на устата на дракона във врата към градината изразява символично това, че гробът е затвор, който носи самота, забрава, сиротност, теснота. За заблудените и деспотите той е като стомаха на дракона, ала за вярващите и последователите на Корана е като врата, разтворила двери от тъмницата на земния живот към Градината на вечността, от арената на изпитанията – към Райската градина, от земните притеснения – към милосърдиетона Всемилостивия.
С оглед на факта, че човек е сътворен в най-прекрасната форма и е надарен снай-пълноценните способности, той може да излезе на арената на изпитанието, където да бъде подложен на проверка в рамките на различни ситуации, степени и равнища в такъв порядък, че да се започне от Затвора (сиджжин) на най-презрените сред презрените в Ада и се стигне до Градините на най-върховните сред върховните, и да се извисява или да се спуска, и да се издига или да пада по степени от влажната земя до Най-върховния Престол, от атома до Млечния път. Пред него се разкриват два безкрайни пътя за действие: или възход, или падение. Така този човек е изпратен на земята като чудо на Могъществото, плод на Сътворението и удивителна рожба на Майсторството.