|
| Превръщането на
устата на дракона във врата към
градината изразява символично
това, че гробът е затвор, който
носи самота, забрава,
сиротност, теснота. За
заблудените и деспотите той е
като стомаха на дракона, ала за
вярващите и последователите на
Корана е като врата, разтворила
двери от тъмницата на земния
живот към Градината на
вечността, от арената на
изпитанията – към Райската
градина, от земните
притеснения – към
милосърдиетона Всемилостивия. Превръщането на кръвожадния лъв в покорен кон и в приветлив слуга е знак,че за заблудените смъртта е болезнена вечна раздяла с всички любими хора, влизане от лъжовна земна градина в самотата на уединената тъмница на гроба и изгубване в далечна пустиня. А за последователите на напътствиетои последователите на Корана това е пътуване към отвъдния свят, възможност да се срещнат с любимите хора и старите приятели, да влязат в истинскатародина и в жилищата на вечното щастие, щедра покана да пристъпят от тъмницата на земния живот към Райските градини, очакване да получат отплатата за богослуженето в израз на благосклонност от Всемилостивия, Милосърдния, освобождаване от повинностите на живота и взимане на отпуск за почивка от служенето през него, обявяване, че е дошъл краят на богопоклонническите задължения и на изпитите, свързани с обучението и инструкциите. От всичко това заключаваме: че всеки, който превръща тленния живот в своя цел, ще бъде в Ада и реално, и духовно, дори ако външно тъне в най-изискано блаженство; че всеки, който се е отправил към вековечния живот и се е устремил към него сериозно и всеотдайно, ще спечели щастието на двата дома и е достоен за тях. Дори ако земният му път е злощастен и тежък, той ще го вижда като сладък и приятен, ще го вижда като чакалня за свояРай, ще го понася и ще благодари на своя Господ, когато се потапя в бездната на търпението. |