(ОТ ТРИДЕСЕТ И ВТОРО СЛОВО)

ЩАСТИЕТО НА ВЯРВАЩИЯ И

БЕДАТА НА ЗАБЛУЖДАВАЩИЯ СЕ

Когато представителят на заблудените и техният глашатай не вижда върхукакво да построи своята заблуда, аргументите му се изплъзват и се нуждаеот доводи, той казва:

“Смятам, че щастието на този свят, възползването от сладостта на живота, прогресът, цивилизацията и техническият прогрес се заключават в неспоменаването на отвъдното, в липсата на вяра в Аллах, в любовта към живота, в освобождаването от оковите, в самонадеяността и възхитата от себе си. Затова водех повечето хора и с усилията на сатаната не ще престана да ги водя по този път.”

На свой ред в името на Свещения Коран ние отговаряме така:

“Злощастни човече, върни си благоразумието! Не се вслушвай в глашатая назаблудените! Дори само да подочуеш нещо от думите му, загубата ти би била толкова непосилна, че духът, разумът и сърцето потреперват от ужас, като сия представят. Пред теб има два пътя:

първият е път, който носи злощастие и ти го показва глашатаят на заблудата;

вторият е пътят, който носи щастието и ти го разяснява Свещеният Коран.

Ти видя много паралели между тези два пътя в редица “Слова”, особено в “Малките слова”. Сега в съответствие с темата размисли и разсъди над един отхиляди възможни съпоставки и паралели.

Пътят на съдружаването с Аллах, на заблудата, наглостта и разврата, принизява човека до най-голямото падение, до дъното на низостта, и в бездна от безгранични болки хвърля върху слабото му и безпомощно рамо безкрайно тежко бреме. Така е, защото ако човек не е узнал Преславния и Всевишния Аллах, и не се уповава на Него, прилича на тленно животно, което вечно страда и постоянно тъгува, преобръща се в безпределно безсилие и слабост, изкривява се от безкрайна нужда и бедност, изложен е на безчет беди и преглъща болките от раздялата с онази, която е пленил и е изтъкал нишки на отношения с нея, затова страда и ще продължи да страда, докато накрая напусне любимите хора, които са му останали, и се раздели с тях скръбен, сам и странник в мрачините на гроба.

През целия си живот той ще се изправя пред безкрайни болки и надежди, въпреки че не притежава нищо друго освен частична воля, ограничена способност, кратък живот, стопяващ се житейски срок и отслабваща мисъл. Усилията муотиват напразно за успокояване и се труди на вятъра за безграничните сижелания. Така животът му отшумява, без да е пожънал плодове.

Докато го виждаш безсилен да носи товари, забелязваш как сам обременяварамото си и клетата си глава с огромните товари на земния живот, и се изтезава с изгарящо болезнено мъчение, преди да стигне до мъчението на Ада.

Заблудените не чувстват тази горчива болка и това ужасно духовно мъчение, понеже се хвърлят в обятията на нехайството, за да унищожат чувствата си и да притъпят усещанията си временно, чрез тяхното опиянение. Но щом някой от тези хора се доближи до ръба на гроба, усещанията му се изострят и чувството му за болките се удвоява от един път. Така е, защото ако не е бил искрен раб на Всевишния Аллах, ще предполага, че сам си е господар, макар и с частичната си воля и слабата си мощ да е безсилен да управлява дори единствено собственото си съществуване пред бурните положения в земния живот, защото вижда да го обкръжава враждебен свят, като започнем с най-малките микроби и завършим с разрушителните земетресения, и той е готов да се стовари върху него и да го довърши. Затова този човек трепери и сърцето му биелудо от страх и ужас винаги, когато си представи гроба и го погледне.

Докато той страда от собственото си положение, в същото време постоянного угнетяват земните ситуации, с които е свързан, и непрекъснато го изтощават условията на живот на хората, с които има отношения, защото предполага, че тези случки и събития произтичат от играта на природата и на случайността, а не са дело на единствен единосъщ премъдър, знаещ Господ, и не са присъда на всемогъщ, милосърден, прещедър. Така заедно със собствените сиболки човек страда също и заради болките на другите хора, и земетресенията, чумата, потопът, сушата, високите цени, унищожаването и изчезването сепревръщат в случващи се беди и тревожни мъчителни изпитания.

Такъв човек, който сам е избрал своето болезнено положение, не буди нито съчувствие, нито го оплакват за състоянието му. Той напомня за споменатияв сравнението между двамата братя в Осмото слово. Един мъж не се удовлетворил с невинна наслада, добродетелно опиянение, сладко развлечение и законно благородно увеселение сред прекрасни любими хора, в уханна градина, сред щедро гостоприемство, затова започнал да пие скверно вино, за да придобие незаконна наслада. Той се напил и започнало да му се струва, че се намира на мръсно място, сред свирепи хищници, разтреперил се, сякаш е зима,разкрещял се, завикал за помощ, но никой не го съжалил, защото си представял своите прекрасни приятели като зли животни, презирал ги и ги оскърбявал. И си въобразявал, че вкусните гозби и чистите съдове в банкетната зала са изпоцапани камъни, та започнал да ги чупи. И си мислел, че ценните книги иуникалните писма в помещението са обичайни украшения и декорации без стойност, та започнал да ги къса и да ги хвърля по пода, и т. н.

Както този човек и подобните на него не са достойни за Божието милосърдие и не заслужават състрадание, а трябва да бъдат превъзпитавани и порицавани, така и онзи, който в опиянението на неверието и лудостта на заблудата, произтичащи от лошия му избор, си въобразява, че земният живот – странноприемницата на Премъдрия създател – е игра на сляпата случайност и играчкана глухата природа. И си представя обновлението на проявленията на Най-прекрасните имена и тяхното преминаване в неведомия свят с течение на времето, след като приключат със задачите си и изчерпят целите си, сякаш се вливат в морето на небитието и в долината на отсъствието, и се стопяват по бреговете на изчезването. И му се струва, че гласовете на прослава и възхвала, изпълващи вселените и световете, са стенание и погребално оплакване от страна на онези, които изчезват и изтляват в раздялата си вовеки. И смята, че свитъците на тези същества, които са прекрасни Божии послания, са смесица без смисъл и без значение. И си мисли, че вратата на гроба, която отваряпътя към широкия свят на милосърдието, е тунел, водещ към мрачините на нищото. И си въобразява, че житейският край, който е зов за свързване и среща систинските любими, е време за раздяла с всички обични хора.

Да, който живее с подобни представи и внушения, той се хвърля в огъня на болезнено мъчение на този свят и освен че не е достоен нито за милосърдие, нито за състрадание, заслужава тежко мъчение, защото като смята създанията за плод на игра, той ги пренебрегва, и като отрича проявленията на Най-прекрасните имена, ги обявява за фалшиви, и отрича Господните послания, катоотхвърля свидетелствата им, че Бог е един.

Заблудени глупци, жалки злощастници,

как мислите, дали най-великите ви науки, най-високите дворци на цивилизацията ви, най-издигнатите степени на таланта ви и най-действените плановена проницателността ви са способни с нещо да помогнат пред това страшнои ужасяващо падение на човека? И възможно ли е той да устои пред това отчаяние, което руши копнеещия за утеха човешки дух? Дали това, което наричате “природа”, и “причините”, на които отдавате Божиите произведения, и “съдружникът”, на когото приписвате Божиите благодеяния, и откритията, с които се гордеете, и вашият “род”, когото величаете, и лъжовният ви Бог, на когото се покланяте, – дали всичко това е способно да ви избави от мрачинитена смъртта, която за вас е унищожение завинаги? Може ли то да ви осигури благополучно и спокойно преминаване през границите на гроба, пределите наМеждинния свят (барзах) и попрището на стълпотворението в Съдния ден? И способно ли е да ви помогне мъдро да минете по моста Сират, и да ви направи достойни за вечното щастие и за безсмъртния живот?

Вие несъмнено ще минете по този път, защото не сте в състояние сами да затворите гроба. Вие неизбежно ще извървите този път. Ако е така, тогава трябва да се опрете и уповавате на Онзи, Който не само има цялостно и всеобхватно знание за всичките му пътеки, дефилета и огромни граници, но и всички тези велики сфери са под Негово разпореждане, повеля и управление.

Нехайни заблудени,

вие упражнявате незаконно вложената в природата ви способност за обич изнание, както и средствата за благодарност и богослужене, които задължително трябва да бъдат отдавани на Преблагословения и Всевишния Аллах, и да се насочват към великите Му свойства и Най-прекрасните Му имена. Тези усилия вие посвещавате на самите себе си и на земния живот, и страдате, заслужили наказание според тайнството на правилото: “Резултатът от незаконната обич е изтърпяване на болезнено наказание без милост.” Понеже дарявате на себе си обичта, дължима единствено на Преславния и Всевишния Аллах,изстрадвате безбройните беди на обичаното от вас, на което не предоставяте заслужения покой. Така също вие не поверявате управлението му с упование на истинския Любим – Аллах, Абсолютния всемогъщ, и вечно ще търпите болки. Натоварили сте се и с властването над любимия земен живот, който се дължи на Най-прекрасните имена на Аллах и на Неговите велики свещени свойства, иотдавате оригиналните Му произведения на различни материални причини,затова вкусвате последствията на делата си. Понеже част от многото ви обични хора ви напускат, като ви обръщат гръб, без да се сбогуват, някои от тях – без да ви познават всъщност, а и да ви познаваха, не биха ви обичали, но дори да ви обичаха, не биха ви били полезни, затова ще продължите постоянно да страдате от безчет мъчителни раздели и от болките на безнадеждно изчезване.

Такава е истината за твърденията на заблудените и същността на онова, към което призовават: “щастието на живота”, “съвършенството на човека”, “прелестите на цивилизацията”, “сладостта на освобождаването”.

Наистина, как плътно е покривалото на глупостта и опиянението, което притъпява чувствата и усещанията!

Наистина, кажи: “Гибелен е разумът на тези заблудени!”

А Правият път или озареният път на Свещения Коран лекува всички тези рани, от които страдат заблудените, и ги превързва с истините на вярата, и разсейва всички предишни мрачини по този път, и затваря всички врати на заблудата и гибелта със следното:

той лекува човешката слабост, безсилие, бедност и нужда от упование на Всемогъщия, Милосърдния, като поверява тегобите на живота и бремето на битието на мощта на Преславния и на всеобхватното Му милосърдие, без да ги стоварва на човешкото рамо, и дори превръща човека в господар на юздите на душата и на живота си, и така му предоставя спокойно положение, и му дава даразбере, че той не е говорещо животно, а човек с права и скъп гост, почитан при Всемилосърдния владетел.

Той лекува също човешките рани, които произтичат от унищожаването на земния живот, изчезването на нещата и обичта към тленностите. Лекува ги с благост и състрадание, като показва, че земята е странноприемница на Всемилостивия, и разяснява, че намиращите се тук създания са огледала на Най-прекрасните имена, и разкрива, че творенията са Господни послания, които по всяко време се обновяват с позволението на своя Господ. Така човек бива спасен от тъмнините на илюзиите, в които е хванат.

Той лекува и раните, оставяни от смъртта, която заблудените посрещат като раздяла завинаги с всички любими хора. Лекува ги, като разяснява, че смъртта е начало на единение и среща с любимите хора, които са отпътували към Междинния свят (барзах) и които сега се намират в света на вечността. И утвърждава, че раздялата е именно срещата им.

Той също така премахва най-големия човешки страх, като утвърждава, че гробът е врата, отворена към света на всеобхватното милосърдие, към Дома на вечното щастие, към Градините на Рая, към Страната на светлината на Всемилосърдния, Милостивия. И разкрива, че пътешествието към Междинния свят, което е най-болезненото и най-злощастното за заблудените, е най-приятното, най-прекрасното и най-радостното пътуване, защото гробът не е уста на ужасен дракон, а е врата към една от Райските градини.

И казва на вярващия:

“Ако твоето желание и избор са частични, упълномощи да се грижи за положението ти цялостната воля на твоя Господар. Ако възможностите ти са слаби,опри се на мощта на Абсолютния всемогъщ! Ако животът ти е тленен и кратък,мисли за вечния безсмъртен живот! Ако житейският ти срок е къс, не скърби,ти имаш дълго съществуване! Ако мисълта ти е приглушена, влез под слънчевата светлина на Свещения Коран и погледни със светлината на вярата, за дати дари всяко от кораничните знамения светлина като хармоничните ярки звезди вместо мигащата светлина на мисълта ти. Ако имаш неограничени надежди и болки, очаква те безкрайно въздаяние и безпределно милосърдие. Акоимаш неограничени цели и стремежи, не се тревожи да мислиш за тях, защото на този свят те са безчет, а мястото им са други домове и ги предоставя щедър, великодушен Бог, Който нашироко дарява.”

Правият път се обръща към хората и им казва също:

“Човече, ти не си господар на себе си, а си подвластен на Всемогъщия с абсолютна мощ и на Милосърдния с абсолютна милост, затова не се обременявай да се товариш с тежестта на живота си! Който дарява живота, Той го управлява.

Земният живот не е оставен безпризорен, без Господар, че ти да се тревожишза него, да се самозадължаваш да носиш тегобите му и да се натоварваш с мисъл за ситуациите в него. Така е, защото Владетелят му е премъдър и Господарят му е всезнаещ, а ти си само Негов гост. Затова не се намесвай с любопитство в делата и не се бъркай, след като не разбираш!

И още, човекът и животните не са пренебрегвани създания, а са служители под повелята, властта и ръководството на премъдър и милосърден Бог. Не стопявай духа си в болка при мисълта за тегобите и мъките им, и не показвай съчувствието си към тях пред милосърдието на Милостивия Творец!

И още, юздите на враждебно настроените към теб неща и явления, и всъщност юздите на всяко нещо, се намират в Дланта на Милостивия, Прещедрия, преславен е Той, премъдър, от Него не произтича нищо напразно, и е милосърден, всеобхватен в милосърдието Си, и всичко, което върши, носи следа от благост и състрадание.”

Правият път казва също:

“Въпреки че този свят е тленен, той подготвя необходимите предпоставки за вечния свят. Въпреки че изчезва и е мимолетен, той дава трайни плодове иразкрива чудни проявления от проявленията на Най-прекрасните вечни имена. Въпреки че насладите му са малко, а болките – много, благодеянията на Всемилостивия, Милосърдния и оказваните от Него чест и радушие са в същносттаси истински непреходни наслади. А болките са другото, което поражда духовни наслади от гледна точка на отвъдното въздаяние. Така сферата на законното е достатъчна, за да получат духът, сърцето и душата всички свои наслади и опиянения. Следователно няма повод да навлизаш в сферата на незаконното, защото само за една наслада от нея е възможно да има хиляда болки иосвен това тя е причина за лишаване от насладата на оказваната от Всемилостивия, Прещедрия почит – вечната, трайната, чистата наслада.

Така от казаното дотук става ясно, че пътят на заблудата низвергва човека до дъното на низостта, дотам, че която и да е цивилизация и която и да е философия е неспособна да разреши този проблем. Дори става невъзможно човешкият прогрес и достигнатите от него степени на знанието да бъдат избавени от бездънния мрак, който се съдържа в заблудата.

А Свещеният Коран повежда човека чрез вярата и праведните дела, и го издига от дъното на низостта до най-високите върхове, разяснява му категоричните доказателства и разгръща пред него убедителните аргументи за това.Той запълва тези дълбоки бездни със степени на духовно издигане и механизми за духовно усъвършенстване. Така с абсолютна лекота улеснява дългото, тежко и бурно пътуване към вечността, като показва средствата и способите, посредством които за един ден може да се измине разстояние от хилядагодини и дори петдесет хиляди години. Като осведомява хората, че Преславният Аллах е Владетелят на вечността и безсмъртието, и така им гарантирапълен покой в пътуването през странноприемницата на земния живот или в жилищата на Междинния свят (барзах) в домовете на отвъдното, Свещеният Коран снабдява човешките създания с одеждата на богослуженето и те придобиват положениена подвластни раби и гости-служители при Великата божия особа. Както преданият на земния владетел служител може да пътува с всички улеснения в рамките на неговото царство, и да се придвижва в границите на областите мус бързи превозни средства като самолет, кораб и влак, така и човекът, който чрез вярата се причислява към Вечния владетел, може чрез праведни дела да преминава през жилищата на земната странноприемница, през световете на Междинното (барзах) и на Стълпотворението (хашр), и да прекосява обширните им граници със скоростта намълнията и на Бурак, докато открие вечното щастие. Свещеният Коран категорично утвърждава тези истини и ги разкрива наяве на избраниците и на святите хора. После отново се изрича неговата правда:

“Вярващи човече, не пропилявай притежаваната от теб способност да обичаш, като я насочваш към душата си, която е повеляваща зло и е скверна, порочна, зла и вредна за теб, и не я сторвай своя обична и своя любима, и не превръщай страстта по нея в обожание, а нека твой любим стане Онзи, Който е достоен за безкрайна любов! Това е Способният да ти оказва безпределно благодеяние и Способният да те ощастливява с безгранично блаженство, и дори да те ощастливява също с обилието, което изсипва над всички свързани с теб. Той е Онзи, на Когото принадлежи абсолютното съвършенство и святата красота, и Който е лишен от всякакъв недостатък, порок, изчезване и тленност. Неговата красота е безгранична. Всички Негови имена са прелестни и прекрасни.”

Да, във всяко от Неговите имена се съдържат светлини на безкрайна хубости красота. Раят с неговите благодеяния, красота и блаженство са само проявления на красотата на Неговото милосърдие и милосърдие на Неговата красота. Цялата любима и желана хубост, красота, прелести и съвършенства на цялата вселена показва Неговата красота и сочи Неговото съвършенство, преславен е Той.

И казва още:

“Човече, не пропилявай първоизворите на обичта, бликаща в дълбините ти, насочена към Преславния, свързана с Най-прекрасните Му имена и влюбена във великите Му свойства, не я изразходвай, като я привързваш към тленните създания, и не я изливай безполезно над изчезващите творения, защото плодовете и творенията изтляват, докато Най-прекрасните имена, чиито проявления и красота се изявяват в тези плодове и произведения, са трайни и вечни. Във всяко от Най-прекрасните имена и във всяко от Свещените свойства се съдържат хиляди от степените на добротворството и красотата, и хиляди отравнищата на съвършенството.

Погледни името “Всемилостивия” (ар-Рахман), за да видиш:

Раят е едно от неговите проявления, вечното щастие е един от неговите проблясъци, всички препитания и блага, разпръснати по всички краища на света, са едни от неговите капки.

Вгледай се внимателно и размисли над свещените коранични знамения, които сочат този паралел между същността на заблудените и на вярващите от гледна точка на живота и от гледна точка на функцията им:

لَقَدْ خَلَقْنَا اْلاِنْسَانَ فِى اَحْسَنِ تَقْوِيمٍ ثُمَّ رَدَدْنَاهُ اَسْفَلَ سَافِلِينَ اِلاَّ الَّذِينَ آمَنُوا وَ عَمِلُوا الصَّالِحَاتِ

“Ние сътворихме човека с превъзходен облик.После го отхвърляме най-унизен от унизените освен онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има безспирна награда.” (Сура Смоковницата: 4– 6)

В друго знамение се казва:

فَمَا بَكَتْ عَلَيْهِمُ السَّمَاءُ وَ اْلاَرْضُ

“И не ги оплака нито земята, нито небето.” (Сура Димът: 29)

Тези коранични знамения сочат какви ще бъдат последствията за всеки един. Размисли над тях, за да откриеш доколко величествено-извисени и удивително красноречиви са те в разясняването на направения от нас сложен паралел.

Истината за съдържащото се в първите от цитираните знамения красноречие, съчетано с лаконизъм, бе разкрита в Единайсто слово, което подробно ги разяснява. Що се отнася до останалото знамение, ще посочим една възвишенаистина, която то съобщава, а именно: небесата и земята не плачат за смъртта на заблудените. Противоположното значение показва, че небесата и земята плачат за отпътуването на вярващите от земния живот. Тоест след като заблудените отричат функциите на небесата и на земята, обвиняват ги в безполезност, не разбират смисъла на задачите, които те изпълняват, накърняват правото им и дори не признават нито техния Творец, нито доказателството им за техния Създател, и така ги пренебрегват, и заемат спрямо тях позиция на враждебност, неуважение и презрение, тогава би трябвало небесата и земята да не се задоволят просто с безразличие, като не проливат и една сълза за заблудените, а да ги обвиняват и дори да си отдъхват при гибелта им.

В обратното си значение знамението казва също, че небесата и земята плачат з